" Трябва само да седна и да пиша. Да пиша с вътрешностите и червата.
Да изхвърля всичко върху хартията. Да изцапам хартията с кръв и слюнка, с лайна и урина, със сополи и сълзи
.....Всъщност новела не се пише с мозъка, нито с ръцете. Трябва да си готов да си раздереш кожата. Да се разкъсаш,
жив да се одереш, да станеш оголено парче месо и тогава да се хвърлиш от стръмнината на новелата до дъното
на пропастта. Като се удряш, блъскаш и разбиваш костите си в скалите.....Този, който не се осмелява да го направи
така, по-добре да остави хартията и моливите на масата и да се посвети на продаване на домати или на търговия
с недвижими имоти ..."

Педро Хуан Гутиере

сряда, 8 юни 2011 г.

Легенда


"Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.

Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки."

Индианска легенда


Няма коментари:

Публикуване на коментар